топуркаха

Речник на българския език

1. топуркаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

топуркаха е производна форма на топуркам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. топуркаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

топуркаха е производна форма на топуркам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).