топурка

Речник на българския език

1. топурка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

топурка е производна форма на топуркам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. топурка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

топурка е производна форма на топуркам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. топурка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

топурка е производна форма на топуркам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).