топнело

Речник на българския език

1. топнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

топнело е производна форма на топна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. топнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

топнело е производна форма на топна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).