топнели

Речник на българския език

1. топнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

топнели е производна форма на топна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. топнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

топнели е производна форма на топна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).