топнела

Речник на българския език

1. топнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

топнела е производна форма на топна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. топнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

топнела е производна форма на топна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).