топнел

Речник на българския език

1. топнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

топнел е производна форма на топна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. топнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

топнел е производна форма на топна (мин. деят. несв. прич. м. р.).