топнало

Речник на българския език

1. топнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

топнало е производна форма на топна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. топнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

топнало е производна форма на топна (мин. деят. св. прич. ср. р.).