топнал

Речник на българския език

1. топнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

топнал е производна форма на топна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. топнал — мин. деят. св. прич. м. р.

топнал е производна форма на топна (мин. деят. св. прич. м. р.).