топлели

Речник на българския език

1. топлели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

топлели е производна форма на топля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. топлели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

топлели е производна форма на топля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).