топлела

Речник на българския език

1. топлела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

топлела е производна форма на топля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. топлела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

топлела е производна форма на топля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).