топлел

Речник на българския език

1. топлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

топлел е производна форма на топля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. топлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

топлел е производна форма на топля (мин. деят. несв. прич. м. р.).