топвали

Речник на българския език

1. топвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

топвали е производна форма на топвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. топвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

топвали е производна форма на топвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. топвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

топвали е производна форма на топвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. топвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

топвали е производна форма на топвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).