тонизирал

Речник на българския език

1. тонизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тонизирал е производна форма на тонизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тонизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тонизирал е производна форма на тонизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. тонизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

тонизирал е производна форма на тонизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. тонизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

тонизирал е производна форма на тонизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).