току̀
—
наречие
(тип 188)
Значение
нареч. Разг.
1. Почти в същия момент; тъкмо. Току тръгнахме и заваля. Току бях влязъл и той дойде.
2. От време на време. Минат не минат един-два дни, току дойдат да искат нещо — олио, сол.
3. Изведнъж, неочаквано. Току чух някакъв страшен гръм.
4. В съчетание с предлог — тъкмо, точно (по място или по време). Влязох току след тях. Току до брега се удавил. • Току-виж. Изведнъж, представи си, че; ненадейно. Не чакам гости, но току-виж някой дошъл да ни честити празника.
1. Почти в същия момент; тъкмо. Току тръгнахме и заваля. Току бях влязъл и той дойде.
2. От време на време. Минат не минат един-два дни, току дойдат да искат нещо — олио, сол.
3. Изведнъж, неочаквано. Току чух някакъв страшен гръм.
4. В съчетание с предлог — тъкмо, точно (по място или по време). Влязох току след тях. Току до брега се удавил. • Току-виж. Изведнъж, представи си, че; ненадейно. Не чакам гости, но току-виж някой дошъл да ни честити празника.
Грешни изписвания (1)
- туку