тичахте

Речник на българския език

1. тичахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

тичахте е производна форма на тичам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. тичахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

тичахте е производна форма на тичам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).