тичала

Речник на българския език

1. тичала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тичала е производна форма на тичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тичала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тичала е производна форма на тичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. тичала — мин. деят. св. прич. ж. р.

тичала е производна форма на тичам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. тичала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

тичала е производна форма на тичам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).