тичал

Речник на българския език

1. тичал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тичал е производна форма на тичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тичал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тичал е производна форма на тичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. тичал — мин. деят. св. прич. м. р.

тичал е производна форма на тичам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. тичал — мин. деят. несв. прич. м. р.

тичал е производна форма на тичам (мин. деят. несв. прич. м. р.).