типосвало

Речник на българския език

1. типосвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

типосвало е производна форма на типосвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. типосвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

типосвало е производна форма на типосвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. типосвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

типосвало е производна форма на типосвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. типосвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

типосвало е производна форма на типосвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).