типосвали

Речник на българския език

1. типосвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

типосвали е производна форма на типосвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. типосвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

типосвали е производна форма на типосвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. типосвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

типосвали е производна форма на типосвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. типосвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

типосвали е производна форма на типосвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).