типосвала

Речник на българския език

1. типосвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

типосвала е производна форма на типосвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. типосвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

типосвала е производна форма на типосвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. типосвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

типосвала е производна форма на типосвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. типосвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

типосвала е производна форма на типосвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).