тимаряло

Речник на българския език

1. тимаряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тимаряло е производна форма на тимаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тимаряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тимаряло е производна форма на тимаря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).