тимаряла

Речник на българския език

1. тимаряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тимаряла е производна форма на тимаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тимаряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

тимаряла е производна форма на тимаря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).