тимарили

Речник на българския език

1. тимарили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

тимарили е производна форма на тимаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тимарили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

тимарили е производна форма на тимаря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).