тимарила

Речник на българския език

1. тимарила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тимарила е производна форма на тимаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тимарила — мин. деят. св. прич. ж. р.

тимарила е производна форма на тимаря (мин. деят. св. прич. ж. р.).