тимарил

Речник на българския език

1. тимарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тимарил е производна форма на тимаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тимарил — мин. деят. св. прич. м. р.

тимарил е производна форма на тимаря (мин. деят. св. прич. м. р.).