тимари

Речник на българския език

1. тимари — сег. вр., 3 л., ед. ч.

тимари е производна форма на тимаря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. тимари — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

тимари е производна форма на тимаря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. тимари — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

тимари е производна форма на тимаря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. тимари — повелително наклонение, ед. ч.

тимари е производна форма на тимаря (повелително наклонение, ед. ч.).