тимарели

Речник на българския език

1. тимарели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

тимарели е производна форма на тимаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тимарели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

тимарели е производна форма на тимаря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).