тиквичка

Речник на българския език

тѝквичка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. тѝквички, ж.
1. Малка тиква (в 1 знач.).
2. Вид тиква с дълги и тънки зелени плодове. Пържени тиквички с чесън.

Грешни изписвания (3)

  • тиквечка
  • тиквечкъ
  • тиквичкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тик-вич-ка
членувано тик-вич-ка-та
мн.ч. тик-вич-ки
членувано тик-вич-ки-те
звателна форма тик-вич-ке