тикваха

Речник на българския език

1. тикваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

тикваха е производна форма на тиквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тикваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

тикваха е производна форма на тиквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).