тиквало

Речник на българския език

1. тиквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тиквало е производна форма на тиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тиквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тиквало е производна форма на тиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. тиквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

тиквало е производна форма на тиквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. тиквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тиквало е производна форма на тиквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).