тиквала

Речник на българския език

1. тиквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тиквала е производна форма на тиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тиквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тиквала е производна форма на тиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. тиквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

тиквала е производна форма на тиквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. тиквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

тиквала е производна форма на тиквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).