тиквал

Речник на българския език

1. тиквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тиквал е производна форма на тиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тиквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тиквал е производна форма на тиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. тиквал — мин. деят. св. прич. м. р.

тиквал е производна форма на тиквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. тиквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

тиквал е производна форма на тиквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).