тикахте

Речник на българския език

1. тикахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

тикахте е производна форма на тикам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. тикахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

тикахте е производна форма на тикам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).