тешил

Речник на българския език

1. тешил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тешил е производна форма на теша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тешил — мин. деят. св. прич. м. р.

тешил е производна форма на теша (мин. деят. св. прич. м. р.).