тестувал

Речник на българския език

1. тестувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тестувал е производна форма на тестувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тестувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тестувал е производна форма на тестувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. тестувал — мин. деят. св. прич. м. р.

тестувал е производна форма на тестувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. тестувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

тестувал е производна форма на тестувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).