термит

Речник на българския език

термѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • тирмит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тер-мит
непълен член тер-ми-та
пълен член тер-ми-тът
мн.ч. тер-ми-ти
членувано тер-ми-ти-те
бройна форма тер-ми-та
звателна форма