терзала

Речник на българския език

1. терзала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

терзала е производна форма на терзая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. терзала — мин. деят. св. прич. ж. р.

терзала е производна форма на терзая (мин. деят. св. прич. ж. р.).