терза

Речник на българския език

1. терза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

терза е производна форма на терзая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. терза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

терза е производна форма на терзая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).