тераформирало

Речник на българския език

1. тераформирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тераформирало е производна форма на тераформирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тераформирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тераформирало е производна форма на тераформирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. тераформирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

тераформирало е производна форма на тераформирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. тераформирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тераформирало е производна форма на тераформирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).