тераформирал

Речник на българския език

1. тераформирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тераформирал е производна форма на тераформирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тераформирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тераформирал е производна форма на тераформирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. тераформирал — мин. деят. св. прич. м. р.

тераформирал е производна форма на тераформирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. тераформирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

тераформирал е производна форма на тераформирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).