терапирало

Речник на българския език

1. терапирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

терапирало е производна форма на терапирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. терапирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

терапирало е производна форма на терапирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. терапирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

терапирало е производна форма на терапирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. терапирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

терапирало е производна форма на терапирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).