тепахте

Речник на българския език

1. тепахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

тепахте е производна форма на тепам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. тепахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

тепахте е производна форма на тепам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).