темперирало

Речник на българския език

1. темперирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

темперирало е производна форма на темперирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. темперирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

темперирало е производна форма на темперирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. темперирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

темперирало е производна форма на темперирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. темперирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

темперирало е производна форма на темперирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).