телефонирахте

Речник на българския език

1. телефонирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

телефонирахте е производна форма на телефонирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. телефонирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

телефонирахте е производна форма на телефонирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).