телефонираха

Речник на българския език

1. телефонираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

телефонираха е производна форма на телефонирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. телефонираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

телефонираха е производна форма на телефонирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).