телефонирах

Речник на българския език

1. телефонирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

телефонирах е производна форма на телефонирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. телефонирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

телефонирах е производна форма на телефонирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).