телефонирал си

Речник на българския език

1. телефонирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

телефонирал си е производна форма на телефонирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. телефонирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

телефонирал си е производна форма на телефонирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. телефонирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

телефонирал си е производна форма на телефонирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).