телефонирал

Речник на българския език

1. телефонирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

телефонирал е производна форма на телефонирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. телефонирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

телефонирал е производна форма на телефонирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. телефонирал — мин. деят. св. прич. м. р.

телефонирал е производна форма на телефонирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. телефонирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

телефонирал е производна форма на телефонирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).