телефонира

Речник на българския език

1. телефонира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

телефонира е производна форма на телефонирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. телефонира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

телефонира е производна форма на телефонирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. телефонира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

телефонира е производна форма на телефонирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).