телефонизирах

Речник на българския език

1. телефонизирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

телефонизирах е производна форма на телефонизирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. телефонизирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

телефонизирах е производна форма на телефонизирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).